„Годините на джаза“
„Загубеното поколение“
„20-те години на ХX век“
Всичките тези определения се отнасят за поколението след Първата световна война. Хората са загубили идеалите и морала си. Не вярват на никого и в нищо. Известни творци от този период са Скот Фитцджералд, Ърнест Хемингуей и Гертруд Стайн. Първият въвежда и термина „Jazz Age“ с който описва поколението си.
Ах, този джаз. Жив. Сега. Тук.
В момента страната ни е разстресена. Протестите са ежедневие, а гражданското неподчинение се е превърнало в единствената алтернатива на нормално поведение. Обществената позиция е против всичко – това не е протест за едната шибана сметка за ток. Това е протест срещу мачкането. Срещу опита за превръщането ни в роби.
„Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба“
~ Гео Милев, „Септември“
Злоба… – проявена. Няколко десетки протестиращи хвърляха камъни, бомбички и подръчни материали. Вероятно хора от агитките на футболните ни отбори, съдейки по дрехите и скандиранията им. Вековната злоба на роба изглежда изродена и добила крайните си отражения – активна агресия. Но ако този същият човек имаше работа, на която утре да отиде, надали действията му биха били такива. И така се получава затвореният кръг на агресията… И не знаеш кое е правилно. Защото по-добре излязъл на улицата, отколкото изхвърлен на нея… А дори не знаеш сега какъв си – излязал или изхвърлен…
Хората скандират „Мафия!“. Искат оставките на целия парламент и предсрочни избори. Но дали осъзнаваме, че на тези избори (БУДА)лите за които ще можем да гласуваме… ще са същите. Всички от сегашното правитество са доказали своята неефективност и поредният апотеоз на отчаянието ще е крайно ненужен. Но кой тогава?! Няма нови лица на политическата сцена. А дори и да се покажат, дали няма просто „да са яхнали“ вълната на протеста и да „сърфират“ по нея умело…? Като уж поредния „месия“. И не знаеш кое е правилно. И отново избираш най-малко лошия вариант… И отново не знаеш кой е той…
Ах, този джаз. Жив. Сега. Тук… 
Подобни публикации:
