„Идва момент, в който си мислиш, че си видял всичко, към което пълнежът на очните ябълки би бил резистентен. После идват изборите у милата държавица (натъртвам на думата „държавица“ и строго я отличавам от думите „страна“ и „родина“). Реално какво се случва – едно проклинане на това, че маите не бяха прави…
Бяха нарушени основни закони, а денят за размисъл се превърна в най-силно агитационния ден (и косвено, и пряко – във Facebook никоя от кампаниите не беше прекратена). Политическият вот не е подкрепа за любимия футболен отбор. Еволюционно си оставаме едно общество от чехълчета, амеби и зелени еуглени.
P.S. Утре с кой номер е бюлетината за ПП „Цифровизация“? Тяхната кампания с индивидуален подход към различните граждани най-много ми хареса…“ 
Още приумици:
