Доста време не смеех да се изкажа относно лекарското съсловие. Въздържах се, най-вече заради факта, че това е традиционната семейна професия. Както обаче се случва, човек проговаря едва когато си изпати.
Миналия месец усетих болки в десния ми крак. Посетих ортопедията в града ми и проблемът беше открит – киста в задколенните сухожилия. Наложи се да почивам 30 дни. В това време пропуснах Държавното първенство по модерен петобой, което очаквах, но няма как – здравето е най-важно, а и това е друга тема.
Както и да е, 30-те дни изминаха и посетих отново лекарите. Казаха ми, че съм добре и отново започнах тренировки. След три дни, болките ми станаха вече нетърпими и посетих д-р Янаки Янакиев. И добре, че го направих… Без да се впускам в подробности, ще обобщя, че ако бях послушал лекарите в родния ми град и продължил да тренирам, сега щях да бъде под ножа и опериран.
Става въпрос за сериозен проблем в медиалната глава на прасеца и сега съм със шина за 30-тина дни. Дано да няма усложнения. За този период изпускам и още едно важно състезание – Световното по биатъл… Е, здравето е най-важно…
Днес се явих във фитнеса. С шина на крака, но влюбен в движението. Трудно е да тренираш с упражнения, които изцяло анулират натоварването в краката. Трудно е да се предвижвам, да си вдигам тежестите, да си сглобявам щангите. Но по този начин не вредя на никого. Трудно е, но потърпевш съм аз.
И обучението по медицина е трудно… Но потърпевши са те – другите…. 
Подобни публикации:
